Зимна песничка

Над смълчаните полета

пеят медени звънчета.

Писана шейна премина

бялата пъртина.

 

Зън, зън, зън, зън,

бялата пъртина.

 

Бягат кончета игриви,

мятат заскрежени гриви,

път из преспите се вие,

в селото се крие.

 

Зън, зън, зън, зън,

в селото се крие.

 

Къщички в снега се гушат,

а коминчетата пушат,

сякаш баби са запрели

пухкави къдели.

 

Зън, зън, зън, зън,

пухкави къдели.